ето, че отново изтече доста време от последния път, когато седнах пред белият лист, или по-скоро екран. причините са доста, но не за тях ще ви говоря, а по-скоро за нещо, което ми се върти в главата от известно време - а именно:
как се случва процесът на проектиране БеГе стайл.
отговори на въпроса много и не мога да твърдя, че познавам кой знае колко добре бранша и това, което се случва навсякъде, но едва ли е необходимо предвид факта, че нашият труд има една особеност - вижда се от всички(предимство и недостатък) или поне една част от него която се нарича реализация. и тук интерпретации не липсват понеже не всичко, което се което се влага в даден обект е по желание или е одобрено от архитекта, но не за това иде реч.
иде реч за това как се опитваме да подходим при проектирането на една сграда.
имаме ли поглед как бихме искали тя да изглежда или по-скоро правим нещо и "каквото стане"?
знаем ли какво иска инвеститора или само гадаем, а когато той види на живо, какво сме направили с лека ръка нанася непоправими щети на заложените от нас идеи?
много ли се лутаме ние самите, когато отговорите на въпросите, които търсим са на една ръка разстояние, но ни трябва още малко, но срока, който е определен е недостатъчен и не се взима най-подходящото решение поради липса на добра организация?
хиляди въпроси и отговорът на всички тях се крие в нас самите.
изкуството да убеждаваш е повече от задължително в коя да е професия, но за един архитект то е абсолютно задължително и примери колкото искаш: нима всички тези примери, на които се възхищаваме по списанията и в блоговете са плод на непрекъснато променящото се мнение на клиента - съмнявам се. според мен зад тези проекти стоят едни способни колеги, които умеят да отстояват позицията си и да се борят за нейната реализация.
иска ми се да ви споделя малко мисли относно бъдещето на професията, но това си го оставям за следващ път.
желая ви успех и късмет и до скоро писане!
п.с. подбрал съм положителни примери - нарочно!
