събота, 15 септември 2012 г.

berlin




след "кратко" прекъсване публикувам едни доста позакъснели снимки от Берлин.
тъкмо се подсещам за леко поизбледнелите спомени за дъждовния  и мрачен февруарски град на река Шпрее.
колоритен и интересен определено си струва да се види. имаше и малко време да се разходим до Потсдам и да видим Санс Суси (Sans Soussi - Ohne Sorge - Без Грижи) - последните две снимки ( Санс Суси и холандския квартал в Потсдам - има и френски).
посещението беше интересно - коренна разлика между източен и западен Берлин - неузнаваема е зоната където е била стената - град който помни и който върви стремглаво нагоре.
впечатлен съм от красотата и простотата която струи от всеки ъгъл на града. с удоволствие бих отишъл отново. струва си!

четвъртък, 24 май 2012 г.

за Празниците и Човеците ...

 ЧЕСТИТ 24ти МАЙ МИЛИ ХОРА! да благодарим на пресветите братя Кирил и Методий, че са създали азбука на славянското племе, както и на нашите деди, които са го запазили до ден днешен и благодарение на това нашето четмо и писмо сме оцелели като народ през всички векове.
нямам намерение да ви отегчавам с много думи. ще ми се само да ви обърна внимание на една мисъл, която ме гложди от известно време.
ние реално празнуваме ли празниците, които ни определят като народ и като хора или само се чудем как да оползотворим дните в които не сме на работа за да отидем някъде за да се забавляваме?!?
темата можи и да ви се струва болнава, но не е ли цялото ни общество в карантина?!?
стига с тази тъжна тема!
обещал съм да публикувам снимки от Берлин, но няма да е днес, скоро ще е!

сряда, 26 октомври 2011 г.

за силата на удеждението

ето, че отново изтече доста време от последния път, когато седнах пред белият лист, или по-скоро екран. причините са доста, но не за тях ще ви говоря, а по-скоро за нещо, което ми се върти в главата от известно време - а именно:
как се случва процесът на проектиране БеГе стайл.
отговори на въпроса много и не мога да твърдя, че познавам кой знае колко добре бранша и това, което се случва навсякъде, но едва ли е необходимо предвид факта, че нашият труд има една особеност - вижда се от всички(предимство и недостатък) или поне една част от него която се нарича реализация. и тук интерпретации не липсват понеже не всичко, което се което се влага в даден обект е по желание или е одобрено от архитекта, но не за това иде реч.
иде реч за това как се опитваме да подходим при проектирането на една сграда.
имаме ли поглед как бихме искали тя да изглежда или по-скоро правим нещо и "каквото стане"?
знаем ли какво иска инвеститора или само гадаем, а когато той види на живо, какво сме направили с лека ръка нанася непоправими щети на заложените от нас идеи?
много ли се лутаме ние самите, когато отговорите на въпросите, които търсим са на една ръка разстояние, но ни трябва още малко, но срока, който е определен е недостатъчен и не се взима най-подходящото решение поради липса на добра организация?
хиляди въпроси и отговорът на всички тях се крие в нас самите.
изкуството да убеждаваш е повече от задължително в коя да е професия, но за един архитект то е абсолютно задължително и примери колкото искаш: нима всички тези примери, на които се възхищаваме по списанията и в блоговете са плод на непрекъснато променящото се мнение на клиента - съмнявам се. според мен зад тези проекти стоят едни способни колеги, които умеят да отстояват позицията си и да се борят за нейната реализация.
иска ми се да ви споделя малко мисли относно бъдещето на професията, но това си го оставям за следващ път.



желая ви успех и късмет и до скоро писане!
п.с. подбрал съм положителни примери - нарочно!