сряда, 26 октомври 2011 г.

за силата на удеждението

ето, че отново изтече доста време от последния път, когато седнах пред белият лист, или по-скоро екран. причините са доста, но не за тях ще ви говоря, а по-скоро за нещо, което ми се върти в главата от известно време - а именно:
как се случва процесът на проектиране БеГе стайл.
отговори на въпроса много и не мога да твърдя, че познавам кой знае колко добре бранша и това, което се случва навсякъде, но едва ли е необходимо предвид факта, че нашият труд има една особеност - вижда се от всички(предимство и недостатък) или поне една част от него която се нарича реализация. и тук интерпретации не липсват понеже не всичко, което се което се влага в даден обект е по желание или е одобрено от архитекта, но не за това иде реч.
иде реч за това как се опитваме да подходим при проектирането на една сграда.
имаме ли поглед как бихме искали тя да изглежда или по-скоро правим нещо и "каквото стане"?
знаем ли какво иска инвеститора или само гадаем, а когато той види на живо, какво сме направили с лека ръка нанася непоправими щети на заложените от нас идеи?
много ли се лутаме ние самите, когато отговорите на въпросите, които търсим са на една ръка разстояние, но ни трябва още малко, но срока, който е определен е недостатъчен и не се взима най-подходящото решение поради липса на добра организация?
хиляди въпроси и отговорът на всички тях се крие в нас самите.
изкуството да убеждаваш е повече от задължително в коя да е професия, но за един архитект то е абсолютно задължително и примери колкото искаш: нима всички тези примери, на които се възхищаваме по списанията и в блоговете са плод на непрекъснато променящото се мнение на клиента - съмнявам се. според мен зад тези проекти стоят едни способни колеги, които умеят да отстояват позицията си и да се борят за нейната реализация.
иска ми се да ви споделя малко мисли относно бъдещето на професията, но това си го оставям за следващ път.



желая ви успех и късмет и до скоро писане!
п.с. подбрал съм положителни примери - нарочно!

неделя, 10 юли 2011 г.

paris








ето, че пиша за последното приключение - пет дни в Париж.
за да не ви обяснявам надълго и на широко премеждията ще нахвърлям впечатления:
шарено - бели, черни, араби и туристи(те са от всякъде - тези другите са местни); спокойно си живеят - поне от това, което може да с види за толкова време; хората пият вино по парковете - розе; Шан'з'елизе - много готини бутици, но кое е най-лъскаво - стоката разбира се, а не самите бутици; малко Дефанс - мащабно и лъскаво - бизнес парка - пасти да яде; Триумфалната арка - 12 булеварда се вливат в едно кръгово-впечатляващо; Бастилията - сега е опера; имат си рейсове и през нощта - помага; много вярващи католици или поне така изглежда като видиш църквите в неделя; Версай - много, ама много богато, пищно и мащабно; Лувъра - безценна колекция; Айфеловата кула - ай, колко желязо има там- невероятно е; центъра Помпиду - в комбинация с наклонения площад пред входа - много интересно-в добрия смисъл; Монмартр - макар и твърде комерсиално има дух от онова време, Латинския квартал - място където попаднахме на гей парад и т.н.
без да пиша по-дълго - интересен шарен град - много история, култура , наследство, атмосфера, цветни хора, както кожата, така и културата. пожелавам ви да го видите.












сряда, 18 май 2011 г.

barcelona bohemian hostel for backpackers







ето и малко за последната авантюра, в която за пореден път въвлякох обичайните заподозрени - Мерсина http://mersinasekulova.blogspot.com/, Владислав http://blog.wireframe-studio.com/ и Юлия http://pisaloto.blogspot.com/!
направихме поредния конкурс - в барселона! без прекалено много думи - ето резултата!
що се отнася до проектите на колегите може да ги разгледате на http://arquitectum.com/index.php , като има и премиран български проект http://arquitectum.com/ant/big.php!

беше интересно и полезно!
извод - концептуалното мислене не е за нас, за мене не е със сигурност!
нещо което няма нищо общо, но е пример за концепции+реализации здраво стъпили на земята по мой вкус http://www.designboom.com/weblog/cat/9/view/14666/dominique-perrault-the-arganzuela-footbridge.html?ref=nf !

приятно гледане и до скоро!

вторник, 29 март 2011 г.

WIEN


































здравейте мили хора,
отдавна не съм писал и ето, че сядам!
сега повода не е конкурс(макар, че предстои) а скорошното пътуване до Виена - града на музиката, Моцарт, Щраус(и щрауси имаше - най-старата зоологическа в света), Фройд, Гьоте(има статуя), Албертината(галерия, в която видяхме творби на Пикасо, Шагал, Клее, Моне, Лихтенщайн и др.) и много други асоциации.
За мен много жив, уреден, спокоен зелен и приятен за живеене град!
пожелавам ви да отидете и да вкусите част от атмосферата на този град!
Ние видяхме и се впячатлихме от:
много въздух(чист) градинки, Дунав, велосипедни алеи(много колела с колоездачи отгоре им де), еднопосочни улици(в центъра), метро(в крайните станции - автогари до по-далечните квартали), Донаутурм(236м - кафе и ресторант въртящи се около остта си-страхотно изживяване), Хундертвасер, Операта, Белведере, Шонбрун(впечатляващо), Глориете (страхотно - гледка, вкус), гореспоменатата зоологическа(с "Посолство" на Дъждовната гора, лъвове, жирафи, панди, коали, слончета, хипопотамчета - петък пълно с хора, деца), градинки само за кучета(другаде е забранено), като архитекти с Юлето гледахме и много сгради, от стари(вехти, класически, модернистични), до нови(новаторски, интересни, живи, с приятни изпипани детайли, на едро мислени и до последния детайл измислени и реализирани, с табелки на централните улици за посоката и свободните места в обществените паркинги, хора, които те питат могат ли да те упътят за където си тръгнал, град в който не бих се качвал на кола(колело, метро, трамвай -може), града в който на цнтрално място - до Карлс плац има паметник на съветската армия(на руски), който ще остане "завинаги" според местната екскурзоводка), салоните за красота(почти на всеки ъгъл), изключително добре облечените виенчани(култ им е явно), надписа "защо не" до табелата"не газете тревата" до налягалите из цялата полянка хора и много други.
Нещото, което ни допадна може би най-много е умението на хората да живеят добре според реда, който са създали сами и спазват с чсното съзнание, че е за тяхно собствено добро!
Повод за размисъл ...
очаквайте скоро - поредния конкурс!