ето, че по една или друга причина ми остава време да пиша или по скоро да нахвърлям
няколко мисли за кризата!
да! криза има и то каква!!! работата е доста дебела,откакто прочетох наскоро една публикация относно настроенията на архитектурната гилдия под формата на статистика - близо 60% песимизъм и едва около 20 - оптимизъм! най-вероятно това е дългосрочна тенденция, което е плашещо! и какво да правим сега!?!http://www.ace-cae.org/docs/aceinfo/overview/Fifth_Econ_Survey_Mar_10.pdf
задавам си този въпрос от година и полувина насам, като не мога да си отговоря не за друго, а защото сега си давам сметка, че нещата няма как да се оправят като тенденция!!!
да и от мен малко песимизъм , но не много!
какво се оказва - колегите, които учат за архитекти няма къде да отидат да работят след това, а завършилите и практикуващи колеги не могат да прилагат знанията и уменията си!?! в това ли се превръща нашата гилдия - в една сбор от хора, които са имали шанса и късмета да работят една професия по време на бума - и сега какво?!?
конкурси?!? - не мисля, от това не се живее! може да си поначесваш самочувствието от време на време, но да разчиташ на това да се издържаш - не мисля! не вярвам!
е то какво остава - преустройства - а дано има за всеки, но до кога!?!
най ще ми е мъчно , ако се наложи да заменя професията за да оцелея!
макар че хората правят какво ли не за да го постигнат!
все пак да не помислите, че съм свалил знамето и съм се предал " Напротив, напротив! Доро да умирам, живота ... аз пак ще обичам!"
Така де, не трябва да се отказваме поради временни неблагополучия! по този повод мисля да инвестирам в конкурси, малко за самочувствие - пък ще видим!!! пожелайте ми успех!!!
за финал един пример как хората уползотворяват всичко материално за да постигнат баланс между прирада и човек!
http://www.worldarchitecturenews.com/index.php?fuseaction=wanappln.projectview&upload_id=13911
колегите от Дания - добро попадение, особено като се има предвид предишното предназначение!!!
Успех!
ОтговорИзтриванеДали за хубаво или за лошо, но кризата мина покрай мене. С две годишното майчинство останах встрани на всичките тези песимистични настроения и размисли за изкарване на насъщния. Сега нещата лееекинко се пораздвижват и надали ще ме налегнат черни мисли. Надявам се поне. За конкурси нямам време, но и като слушам каква е и там, май по-добре да не се пилят излишни нерви. Сигурно в чуждестраниите нешата стоят другояче, да може би са някакво мерило за сравняване на часовника и погъделичкане на самочувствието.
Този силоз не помня къде, но го мернах преди няколко дни...
благодаря Ванче, много мил коментар, да ти кажа и аз не изпадам в песимистични настроения често, но се случва. конкурси - разбира се, че не български, те са безслислени освен ако не са за тебе - факт. пожелавам ти много работа, разбирателство и любов в семейството! виж за майчинството не се бях замислял, ама кой знае, може и това ?!?
ОтговорИзтриване